- Хей, виждам, че си разстроена, какво ти има?
- Питаш твърде много за едно момче.
- Е, може би съм повече от обикновено момче.
- И с какво си различен?
- С това, че имам очи, за да видя колко се отвращаваш от всички тези глупаци. Ти ги игнорираш, показваш им средни пръсти, мръщиш им се, но истината е, че просто ти е писнало.
- Как знаеш всичко това?
- Нали ти казах: не съм сляп.
- Значи ме наблюдаваш?
- О, скъпа, само с един поглед мога да те разчета. Та ти ме повика.
- Смисъл?
- Ами, държиш се все едно изобщо не ти пука, но всъщност отчаяно си търсиш някой свестен тип, който да е различен. И чакаш той да те потърси пръв, като даваш леки намеци. Очевидно това съм аз.
- Това не е вяр-
- И двамата знаем, че е, защо просто не минем на частта, в която те каня на среща?
- Ти си странен.
- Да.
- Харесва ми.